Като говорим за древни градове, винаги има и по-древни от Рим. Например Атина.

Не много снимки и поради 1 май - тематично изпълнени в червено. Наместо градски транспорт по улиците се движат червени тълпи. Малките местни партийни организации се трупат по спирките преди да се влеят в кърваво червената циркулация. Всяка групичка се предвождаше от човек с лозунги в мегафон. Следва рехава тумба работници в гащеризони. Зад тях -  хора с плакати и байраци. Около тълпите обикалят самостоятелни атоми, които на висок глас подктрепят протеста и се сърдят на капитализма.

Всички стачкуват. Освен кръчмите и чернокожите продавачи на чанти и очила. Тези хора са изумителни. Стоката им е доста обемна, за разлика от тази на колегите им в Рим, чиито дребни, дребни джунджурии се побират в една чанта. Тук търговците успяват да разпънат и съберат цялата си стока върху мръсните чаршафи в които е увита по безброй пъти на ден без видима нервност. В рамките на около час, докато пиех меко ципуро (доста по-меко от това което можеш да си поръчаш в северна Гърция) видях следната сцена да се повтаря около 10 пъти - Човек оглежда ъгъла до масата ми. Навежда се и оставя вързоп на земята. Опъва педантично четирите му края и започва внимателно да подрежда стоката си. Вади уред за чистене на паяжини стил "опашката на покемон". Чисти прах. Идва полицай. Човека старателно събира четирите края на чаршафа и безмълвно го мята на рамо. Идва друг човек. Оставя своя вързоп внимателно на земята

Настроението е весело, като през почивните дни. Децата носят балони. Хора си правят пикници по хълма на който е кацнал стачкуващия Акропол.

На час и половина с катамаран е остров Спецес. За няколко щастливи мига си представям че Атина и цялата цивилизация не са се случили и живеем в рая или в Спецес. Все едно.