В неделя следобед се опитах да пусна пред една образована + приятна публика последния филм на Антъни Хопкинс Slipstream в който той играе и режисьор. След половин час болезнена творческа импотентност и насилие над горе долу всеки вид публика, който мога да си представя, включително и конкретната, трябваше да го сменя с приказака за награда. Beowulf изглеждаше логичният избор - нов, анимационен и касов.

В началото пръста ми неволно посягаше към любимия Stop. Толкова кръв на минута не бях гледал от много време, а съм твърдо убеден, че насилието не трябва да е толкова изобилно във касовото кино, където само спасява посредствени заглавия, хранейки нисши страсти. Все пак след голямото клане за здравей историята започна да се развива, при това изненадващо стегнато, свежо и некасово.

Не съм чел епоса, но намерих на много места каталози на разочароващите различия които филма предлага в сравнение с оригиналния текст. Хубавото в случая е че всяка от тези разлики го прави по проблемен и модерен в добрия смисъл на думата. Обикновенно адаптациите на митологически материал се концентрират върху изчистването на противоречията наслоени в тези текстове в следствие на дълговековното им съществуване като устна традиция. При това изчистване по една маркетингова логика обикновено биват предпочетени интерпретации на образите близки до съвременните клишета, за сметка на древните. Веднъж линеаризирана структурата на епоса, обикновено, бива изкривявана в педагогическа посока с цел препотвърждаване "античните ценности". Обикновенно посредствените духове, които са се заели със задачата да предадат ценностите на "древните епохи" пресъздават на екран високо идеологизираните ценности на едно идеализирано детство. 

В Beowulf е избран обратният подход. В разказа дори са добавени проблемни елементи, които изострят усещането за суровост, както на материала, така и на епохата за която разказва. При това далеч не извън логиката на митологичния разказ въобще. Beowulf преувеличава себе си в хвалби и смели жестове към света на хората и демоните, подава се на съблазанта на Анджелина Джоли, или там както се казваше чудовището, предизвиквайки нормата на Аполон - познавай границите си. Поема върху себе си семейната трагедия на Антъни Хопкинс в стила на  Агамемнон (да, макар и да избягахме от филма на Хопкинс от него не можахме :) И съответно си плаща. 

Не мисля, че тези нови елементи сриват имиджа му на велик герой, както твърдят запознати. Тъкмо напротив, мита оживява още веднъж поел в себе си нови гледни точки, точно както всеки велик епос се е развивал и оставал актуален благодарение на всеки следващ разказ.

Това което наистина ме озадачава е все пак позиционирането на филма. Той трудно ще излезе извън шумната тълпа геймъри, които се съсезават в нета да пишат колко революционно 3D бил и какви дъхоспиращи екшън сцени предлагал, въпреки че някой текстури били претупани и очите на героите не били достатъчно изразителни (факт). Многото кръв и най-вече суровостта му не го класира за семейно забавление. Според мен ако филма беше реализиран като традиционен, щеше да има шанса да попадне на повече хора, които да го оценят по достойнство.