От края пролетта задържам тази галерия от Рим. Чесно казано не бях много доволен от първата си среща с града и мислех че враждебността ми се е пренесла и върху снимките. Наскоро ги разгледах пак и се учудих да открия, колко повече цветове и слънце е видял обективът ми в сравнение с уморения ми поглед. Една учудващо свежа разходка, на която уверено каня и Вас (клик в/у снимката).

Рим не може да не те изпълни с очаквания, за съжаление, ако нямаш вътрешен човек, ти остава само един избор - да драскаш с нокти по огромната туристическа повърхност на града.

По отношение на цялостния му облик, това което най-много ме впечатли бяха пиниите (на снимката горе). Колкото и да е глупаво на фона на Колизеума и т.н. Просто Респиги нахлува в главата ти от гледката. Мусолини ги е засадил, за да върне вида на града от времето на Римската империя.

Друга диря на Mусолини е кварталът EUR построен за Експо "44, което така и не се е състояло. Има малко нощни, четвъртити снимки от този архитектурен стил, тъй познат ни както от соца така и от фашизма.

Мразя да съм подготвен за нещата, които виждам, но пък пълното ми безхаберие ми спести влизането в Пантеона. Малко нощни снимки. Много амбулантни търговци, продаващи фосфоресциращи боклуци и свистящи като цикади топчета за подхвърляне във въздуха. На служебно събитие съм и мога да снимам само нощем. Затова пък ме чака ден и половина от уикенда, посветен само на снимане.

Уцелих първата седмица в която влизането във Форума беше платено. Мястото си струва. Кара кръвта ти да тече бавно и величествено.

Ужасяващо слънце на свети Петър.  Твърде голям обект за  широкия край на зуума ми. Лоши снимки. От  отчаяние се загубвам и щракам из нефотогенични квартали, докато ми стане студено  и такситата свършат. Група монахини ме ориентират към рейс за центъра.

Спохожда ме ужаса на всеки фотограф. Най-хубавото за снимане слънце вече се отдръпва от Колизеума. Тичам като за световно. Дишам тежко и бутам хора. Успявам.

На следващия ден тръгвам с карта. Снимам няколко от обозначените, като забележителности църкви. Снимам и гробището на Капуцините. Доста зловещ кич. Сценки анимирани единствено от скелети и украсени с кокали. Телата са на монаси, пренесени нарочно за целите на изкуството от друго гробище пред погледа на целия град.

Този път се загубвам във Вила Боргезе, където ме намира дъжда. Хващам си самолета мокър.

Това успях да изстискам като разказ от снимките. Докато бях в Рим имах много идеи за този пост, но уви останаха заключени в града. Все пак снимките са хубави и имат тук таме поръски от ненаписани мисли.

Не Ви е леко...
Добре че надникнах тук! Хареса ми!

изумително дърво...скалата...лазура...чувам ги...

и в африка има такива дървета...като магия са...

супер постинг...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!благодаря ти за емоцията...с теб е...последвал те е духът на града р ти си му дал образ в постинга...поздравление!