Още една безобразно забавена галерия. Снимките са правени на два пъти. Опита ми да ги маскирам като една фотосесия, която започва от изгрев и приключва със залез нещо не се получи от първия път, а след това се замислих, че една подобна наредба няма визуална добавена стойност и ги оставих да вървят хронологично. Лошото наследство са странните имена които дадох на снимките в опит да ги наредя "правилно" по азбучен ред.

Първите снимки са направени в рамките на половин ден. Започват със статуите от портата на Хофбрун, на които липсата на пряка слънчева светлина само помогна да изглеждат още по монументални, навъсени и детаилни. След това слънцето мило се показа и ми помогна с Кунст Хисторише музеум, Разбира се Натур Хисторише музеум (нека немско говорящите не ми се смеят) поради огледалното си разположение остана в сянка. Не се върнах да го доснимвам следобеда, защото в крайна сметка двата музея изглеждат доста еднакво :). Обърнал съм доста внимание на парламента, където слънце пак нямаше но така въпреки изобилието на детаил, сградата си остана строга, както й се полага. Щефансдом е мъка - много тясно площадче, много народ ужас за всеки фотограф, който се опитва набързо да снима нещо толкова голямо, което нахално стърчи от всички посоки на кадъра. Все пак щракнах една забавна поза, на която човек от червен плакат пикае в основата на единствената кула на кирхата.

С Шьонбрун имах отново слънце и късмет. След като се наядох с кебапчета в една сръбска закусвалня обляна от топли аромати на зологическа градина, снимах и малко животни. Всъщност снимах много, но повечето снимки на нищо не приличаха и ви ги спестявам. Нямах голям зум, а той, както може да се види във всяка зоологическа градина, е предпочитания инструмент на любителите на заключени животни + статив + цялото време на света за да изчакаш прозявката на някой видиотен от скука хипопотам.

След това имаше огромно задръстване и си пропуснах самолета, но това е една съвсем друга история.

Снимките от 88 до 99 са правени от един дворец, намиращ се на хълмче в 14-ти район. Всъщност беше единственото място, където нея нощ можеше да се спи заради някакъв конгрес на кардиолозите в града. 30 000 доктори. Един починал от инфаркт. Виенчаните, които разказваха историята винаги поставяха ударение върху парадокса, а не иронията на случката. Тънка разлика.

Хотела всъщност е ефтин и доста запуснат, въпреки разкошната архитектура и спомени от славни времена вплетени във фигурките на всеки тапет и паяжината на всеки посребрял от старост паяк. Идеален за романтичен уикенд. Има голяма английска градина в която се събират пияни хлапета, палят си огньове и гледат разкошната панорама над целия град. 

Не съм дал достъп до снимките с висока резолюция. Все пак ако някой си хареса снимка, мога да му я пусна да я ползва, ако напише за каква цел.

mein herr! diese bilder sind fantastish! ZIG!

много комплименти!!!!! чудесни снимки...там не съм била,но ми предстои през м.май....аз имам интересни фотографии от Сън Сити и Южна Африка..можеш да ги видиш.....

Ще се спирам често- удоволствие е!

Сякаш виждам Виена за първи път!