Много по-трудно е да говориш за нещата, които просто са ти харесали, отколкото за това което ти е харесало или не ти е харесало в нещата. Концерта на DEVISION беше от първия вид. Просто се размазах, без дори на втори прочит да си сомням защо. Мястото беше супер, имаше не повече от 150-200 души, повечето тях знаеха всички песни наизуст, другата част фъфлехме на висок глас всеотдайни песноподобия. 

Черни дрехи, синт-ритъм и кадифени вокали. Островче от 90-те забодено в не толкова лошият (засега) нов век.

Докато настървено чакам да дойде Патън, а после и Ministry, ще претакам спомени от минали концерти. Не че този сезон бях особено активен, но все пак:

Ян Гарбарек - Олеле, олеле, защо ли не бях един интелектуалец за да ги разбера тези интелектуалци. Явор от Меломан се появи по телевизора малко преди концерта и разказа как музиката, понеже бил първи концерт в страната, щяла да е съобразена с публиката. Бях гледал няколко рипнати от различни телевизии концерта на Гарбарек от края на миналата/началото на тази година и бяха наистина супер. Този щеше да е различен. И беше. В началото започна студено и с много контрол. Ману Каше беше супер включване, като вкара доста агресия без нещата да загубят фокус. После започнаха да се леят едни топли неща от клавира, топли като шкембе през лятото. Почти да се разтанцуваш. И продължи така. Всъщност обичам да ходя предубеден на концерти. Така мога да се изненадам приятно. Но на тази музика се радваше само телефона ми. Той има подобни мелодии.

Кайли - тук ме заведоха на сила. Всъщност беше супер. Хубаво време, добронамерена шарена тълпа. Човек не трябва да подценява feel-good фактора. Освен това за първи път виждах звезда, на която да й отива звездното вживяване. Не знам дали е от ниските ми критерии и незапознатостта ми с поп сцената или от ефервесцентния сексапил който се лееше от тази толко подобна на Никол Кидмън (когато замижиш под определен ъгъл) дама.

Опитах се да отида и на Акардо. Исках да гледам как дирижира Респиги, Паганини щях да преживея. На касата ме посъветваха да не си купувам билет защото бил болен. Търсели му заместник. С друг репертоар. Напуши ме смях и посочих плаката зад гърба на касиерката - "Защо не вземете Найджъл, да ви изсвири годишните времена?" - не съм сигурен че ме разбра. Всъщност харесвам годишните времена. В изпълнение на Акардо. А идеята да заменят може би най-великия жив цигулар с някого, когото и да било, е доста екзотична.