Въпреки, че изведнъж стана 2008 не мога да не се върна към един от най впечатляващите филми на миналата година, за който в празничната улисия не можах да напиша нито ред, а толко исках. 

Става въпрос за Еаstern Promises на Кроненберг. Подходих към филма с доста подозрения, най-вече заради последните му два филма, които чесно казано, всеки по свой начин, бяха доста зле. Говоря за Spider  и А History of Violence. По нета има много хора, които са успяли да открият някаква причина за направата на тези скучни заглавия, но аз така и не намерих жив зрител с който да поспоря по темата.  

Eastern Promises е доста различно нещо. Най изненадващото е че е форматен филм за мафията, който като сценарий силно не блести. Всъщност точно това развързва креативността на екипа и освобождава съзнанието на зрителя за един невероятно пищен прочит на всички клишета в жанра. Образите са натъпкани с нюанси и блестящо изиграни. Всички елементи на мафиотски филм са тук. Нормалното очакване, когато видим големи имена във форматен филм е че те ще вкарат или нещо ново в образите или поне малко сарказъм в изиграването на болезнено омръзнали роли, напук на ограниченията на сценария. Прочита обаче е маниакално сериозен. Насилието граничи с образци в жанра, като Graveyard of Honour на Миике. И тук хореографията в боя отстъпва място на брутално кърваво насилие лишено от всякакви специални бойни техники и естетизация. В това отношение сцената с боя в руската баня, сигурен съм, ще се превърне в класика. Случващата се и едновременно с това неслучила се любовна история, напомня много на един не по-малко брутален ранен филм на Вон Кар Вай As Tears Go By. Арвим Мюлер-Щал се пробва в ролята на Кръсника и доста успешно се нарежда до Брандо. Виждаме само един мек глава на семейство, чийто злини са толкова големи, че могат само да бъдат разказвани в трето лице, но не и показани на екрана, където присъстват далеч не толко садистични сцени, като рязането на пръсти от труп с клещи, например.

Темата за детската проституция, която предполага социалната ангажираност на филма също остава преразказана, по-скоро отколкото показана. Ако гледате бонус материалите към филма може да останете с усещането, че това е най-централното послание, но реално Eastern Promises избягва сълзливият капан, в който например не много даровития Lilja 4-ever, буквално се хвърли преди 5 години. Вместо да проблематизира темата, той разголва корена на това зло - насилието което опредметява човешкият живот до визуално гнусна степен, надхвърляща всеки идеологизиран разказ за това ужасно явление.

Темата за идентичността остава централна, както във всеки филм на Кроненберг. Тя прониква във всяка реплика и жест. Руски емигрант или английски гражданин, полицай или мафиот,  КГБ или честен човек - все теми, които сме свикнали да виждаме проблематизирани и решавани в американските филми. Тук обаче изборът е различен. Множествените идентичности са паралелни и свръхприсъствени те се оплитат и разплитат, пулсират в конфликти и съжителства, оставяйки един мрачен песимистичен вкус на зло в устата на зрителя. 

Филма би бил почти негледаем по тази причина, ако в него, не бе пусната една светла искрица в образа на Наоми Уотс, чиято единствена и праволинейна мисия бе спасяването на едно дете от този лош бандитски свят. Начина по-който тя докосва без да разбира злото във всичките му уродливи форми я превръща в своеобразен водач на нашия поглед. Тя е дошла от друг, може би посредствен холивудски филм, и затова ни е по лесно да се хванем за нея и простичката й гледната точка, която ни е позната по мил и успокояващ начин. Водена от добра интуиция (всъщност и добра актьорска игра :) тя успява да заслужи дори често скептичното ни доверие.

Интересно отстъплени от жанра е липсата на множество епизодични роли, масови сцени и сюжетни линии. Това е може би един от малкото филми за мафията, който се концентрира в огромна степен върху няколко централни роли и ограничен брой снимачни площадки. Въпреки това усещането определено не е за камерност, а за мащабна продукция. Най-вече благодарение на добрия кастинг, диалози и игра. Музиката е също на нивото на визията.

Не мога да се въздържа да препоръчам горещо Eastern Promises. Особено на тези, които харесват азиатско кино (то май и Русия беше в този континент :).

Русия обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия...няма "май"...

Има две точици преди скобката ми. Те стоят на мястото на цялото ми мнение за неслучайността на подобието между представянето на Триадата в азиатското кино и руската мафия в този филм на Кроненберг. Всъщност темата е огромна, политическа и важна. Разбира се имам мнение. Очевидно и Вие. Просто в този блог предпочитам да пиша само за филми, кухня и музика.