Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2007 14:03 - Mercury Living Presence
Автор: doichin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
0



image



Изключително приятно ме изненада сблъсъкът с един от най-успешните проекти на DECCA през последните години, а именно преиздаването на множество записи от серията Living Presence на Mercury правени към средата на 50-те. Подборът е доста разнообразен, като акцентът пада върху американски композитори и до голяма степен модерна и пост-романтическа музика от втората половина на 19 в. до началото на 20 в. Въпреки изключително големия диапазон (от сериозна концертна музика, през балалайкови изпълнения до класически произведения базирани на мексиканска музика за фиести) има няколко качества които правят тази колекция (или поне педесетината албума, които аз прехвърлих) да звучи изключително консистентно. На първо място това е високото качество на записите. Дисковете които слушах не са тези, преиздадени на Super Audio,  а обикновените, въпеки това качеството в пъти надминава това на повечето албуми, които се записват и издават днес. Причината може би е в екзотичната, поне за мен :), технология свързана с използването на магнитни 35 мм ленти.

Често съм се разочаровал неприлично от подобни проекти свързани с преиздаване на архивен материал. Наскоро например имах един доста изнервящ опит да харесам записи на пиано сваляни от Welt Mignon машини (нещо като пианоли с високо качество просъществували за кратко през първитре 30 тина годин на 20 в.). Наистина исках да харесам оригиналните записи на Дебюси, като изпълнител на собствената си музика, но хич не ми се получи. Разбира се има и други смислени изключения, като например няколкото CD-та от The Original Jacket Collection на Jascha Heifetz, които също успях да чуя през почивните дни, но това е друга история. Някои изпълнители са магьосници и дори записа и техниката, която стои от двете му страни не може да убие тръпката от преживяването.

Обратно към Mercury. Второто и малко по-трудно доловимо и обяснимо качество е една различност във звука която пронизва цялата колекция. Позволявам си да определя това й качество като американскост, въпреки ограничения си досег с изпълнения на класическа музика и композитори отвъд океана. Странното е че дори неща на Кодали изпълнени от Дорати, вместо да звучат унгарски или поне европейски имат същото това звучене типично за цялата колекция. Може да става въпрос за подбор, техника на запис или изпълнение. Или по скоро някаква магическа смес от всичко това. 

Разликата с Heifetz, например е, че докато при него чакаш в напрегнато удоволствие всеки звук, тази колекция просто те залива с плътен и нестихващ водопад. Друг вид преживяване. Подходящо за зимата - да седнеш пред камината в компанията на тази музика, да изключиш мозъка си и да се оставиш на този хем сладък, хем мащабен звук.



Тагове:   mercury,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: doichin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 143083
Постинги: 62
Коментари: 35
Гласове: 184
Архив