От петък, когато го гледах, до днес патоса ми леко поизстина и спомена избледня, но не мога да не драсна няколко реда за този филм. Най-вече: НЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО. Филма е грандиозна боза, което е шокиращо на фона на първата част, която беше разтърсваща. Очевидно Капур си е взел необходимите изводи, когато през 98 оскарите отидоха за Влюбеният Шекспир и е решил да направи двоен удар - да подведе хората, които са харесали Елизабет да гледат това недоразумение + да разшири фенбазата си със всички недоразумения, които обичат да ходят на кино и да гледат примерно Последният Самурай. Фабулата е лесно смилаема, диалозите предвидими. Героите тръгват от точка А и стигат до точка А. Поне да не беше губил времето на Кейт Бланшет. И Кейт Уинслет щеше да се справи в тази роля на разкъсвана между стереотипна лигава сантименталност и стереотипна политическа коректност. Ако пък вместо Клайв Оуен бяха взели Джони Деп за ролята на пирата, поне щяхме да сме повече хора в залата, които да се смеем на глас. Музиката също чудесно се допълва със всичко посредствено, което филма предлага. 

Филма проявява известна историческа наглост, като вкарва модерни теми, като екологията. Например загриженост за изсечените испански гори от които са направени корабите на Армадата. Пирата Оуен пък, носи на кралицата дарове - екзотични индианци (мултикултурализъм) и картофи и тютюн (биоземеделие).

Не мога да не се изкуша да направя кратък преразказ все пак. Елизабет е кралица на Англия (спокойно можеше да е и на някоя анимационна приказна страна). Тя е суха и истерична, но има пухкава и нежна придворна дама на име Елизабет или накратко Бес (демек алтер его). Тук разбира се се появява Клайв Оуен, който на фона на блудкава музика им разказва за безкрайното море. То просто се лее от безкрайните му сини очи и двете тъй затворени в златен кафез птички са парализирани от любов. Елизабет се опитва да прибере в кафез и песнопойния пират. Той разбира се забременява Бес, която, както вече казах е чувственият, и тъжно невъзможен аспект Елизабет. Властния аспект (самата Елизабет) пък ги наказва, а после им прощава, не поради голяма вътрешна драма и израстване или женско сърце, а в името на политическата коректност на бездарния сюжет, разбира се. 

Във филма ни в клин ни в ръкав, по-скоро за мащаб е набутан разгромът на Армадата. Хора се колят, тече кръв. Католиците и испанците са разбира се лоши и винаги се появяват в тъмни цветове (всички са чернокоси :). Бес и Елизабет се къпят в руса светлина.

Филма има две хубави страни. Първата е предвидинма - костюмите са разкошни. Особено Кейт Бланшет в почти бяла броня върху бял кон с деликатно студено къдрена грива. Непредвидима и наистина очароваща е операторската работа. От години не съм гледал толкова вдъхновяващо сниман филм. Огромна любов към детайла, както в облеклото, така и във великолепната каменна архитектура. Избраните гледни точки също са вдъхновяващи и почти психидилични. Жалко за всичко останало.