Постинг
06.12.2007 11:40 -
Angels of Light - We Are Him (2007)
Проблема с всички албуми на Angels of Light според една рецензия е, че всеки нов албум е толкова хубав, че просто не може да има по хубав и съответно винаги остава страха че всеки следващ ще е по-лош. Това те прави нещастен всеки път, когато излезне нещо ново. Като оставим настрани прекомерният ентусиазъм на едно такова мнение, то олавя много добре смесицата от остра меланхолия и екзалтация, което е почеркова за Angels of Light..
Angels of Light - проект е на един стар човек, показал цялата ексцентричност на която е способен на други места, като Swans, The World of Skin или солови албуми издавани под собственото му име - Майкъл Джира. От създател на американския нойз, през индъстриъл революцията, нео-фолка та чак до тексаската шапка и кънтрито. Сериозна музикална биография, въпреки която Джира остава повече от разпознавам зад всеки стил в който се е впускал. Колкото и да е различен от Джон Лайдън, не мога да не се изкуша да направя сравнение между двамата точно по отношение на това им качество.
Често чуваме че акустичното изпълнение е по-автентично, органично, и други дрън-дрън. Всъщност акустичната музика е добро убежище за хора с уморени сетива и много за разказване. Или поне аз харесвам този вид модерна акустична музика.
В този смисъл трудно може да се изненадаш от дори най-новият албум на Angels of Light. Той не е направен да впечатлява, а по-скоро, като всеки предишен, да разказва. Екзалтацията е свързана единствено с удоволствието от повода да послушаш малко Джира. А той, разбира се, както винаги, е дяволски добър.
Angels of Light - проект е на един стар човек, показал цялата ексцентричност на която е способен на други места, като Swans, The World of Skin или солови албуми издавани под собственото му име - Майкъл Джира. От създател на американския нойз, през индъстриъл революцията, нео-фолка та чак до тексаската шапка и кънтрито. Сериозна музикална биография, въпреки която Джира остава повече от разпознавам зад всеки стил в който се е впускал. Колкото и да е различен от Джон Лайдън, не мога да не се изкуша да направя сравнение между двамата точно по отношение на това им качество.
Често чуваме че акустичното изпълнение е по-автентично, органично, и други дрън-дрън. Всъщност акустичната музика е добро убежище за хора с уморени сетива и много за разказване. Или поне аз харесвам този вид модерна акустична музика.
В този смисъл трудно може да се изненадаш от дори най-новият албум на Angels of Light. Той не е направен да впечатлява, а по-скоро, като всеки предишен, да разказва. Екзалтацията е свързана единствено с удоволствието от повода да послушаш малко Джира. А той, разбира се, както винаги, е дяволски добър.
MAGAZINE - The Light Pours Out of Me
MINISTRY - The Light Pours Out of Me
See The Light (Live) - Radostin Vasilev
MINISTRY - The Light Pours Out of Me
See The Light (Live) - Radostin Vasilev
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 184