От известно време, парче по парче, се опитвам да си сглобя мнение за този италиански композитор и изпълнител. От една страна е доста захаросан и комерсиално успешен. От друга, макар и лишен от дисциплината, която сме свикнали да чуваме в модерната минималистична музика, определено има залитания в тази посока. При такава комбинация очакването е, че ще залитне в едната от двете посоки, но албум след албум (разбира се с променлив успех на ниво отделни композиции) той не го прави по един почти изнервящ желанието ми да класифицирам начин. С Divenire нещата поне за мен вече са ясни. Той просто няма да се определи като сериозен или несериозен музикант а ще остане да виси по средата. При това успявайки в процеса да изработи нещо като собствен стил, което да му позволи тази акробатика. Аз пък ще си позволя най-накрая да спра да се напрягам и да си призная, че ми харесва. Самият албум също е впечатляващ.
