Изведнъж стана зима. Сутринта в събота беше слънчево, играх два часа тенис по къси гащи, а следобеда вече беше зима. Така и не намерих кураж да си покажа носа навън вечерта, но вчера сутринта вече нямаше начин. Между студа и сухата храна препочетох все пак студа. Миришеше на зима. Въпреки апокалиптичните прогнози за глобално затопляне и размиване на границите между сезоните. 

Значи времето се движи. Неща се случват и без да е нужно да ги осмисляме. Свежо усещане.