Не бих коментирал подобно заглавие, ако то не бе станало повод за сладка тръпка в дискурса за новото българско кино. Тъжната диагноза обаче остава потръпване на крайник след безпаметен запой. Парите и престижът наливани от предишния режим  в рахитичното гърло на индустрията секнаха. Пресъхнаха и мечтите за добри времена някога тогава, когато интелектуалците ще тичат весели и нецензурирани, като колегите си от въобразения запад.  
Киното, макар и в жалко състояние е живо и има нужда да разказва истории от пиянските си маси:   –        Той няма пишка. Сестра му взела ножица и услужливо я отрязала когато техните и обяснили, че тази висулка е останала по погрешка след раждането. В Русия.  –        Шофьорът набил спирачки. Лист ламарина отлетяла от камиона и отрязала главите на ударничките от текстилния завод, които си правели косите за 8 май в близък фризьорски салон. В Лом. –        Изкуственото му око често падало. Особено когато се боксирал. –        Наял се с боб и зеле. Пил бира. Жена му му вързала очите за да го изненада за рожедния ден. Той не издържал и пърдял, пърдял, пърдял. Изненадата били всичките му приятели на същата маса, на която с вързани очи пърдял. Затова му викали рендето, вече. –        Народната артистка свалила гащи да пикае на ски пистата. Ските тръгнали. Счупила глезен. Срам.   Тези истории блуждаят из филма като гъстата течност между обелките в забравена кофа.   Разбира се всяка маса има нужда от герои. Те са редуцирани до прякори, съдбата на всеки удобно се побира в пияна уста.   Разбира се има и главен герой. Той е концентратът на всички пиянски истории. Баща му е бил в Чуждестранния легион. Той в затвора. Бие се най-добре от всички в триъгълника Ючбунар-Банишора-Коньовица. Чука се като бог. Прочел е всички книги. Кандид включително. Има лирична страна. Има диамант. Има татуирана вагина под мишницата. Мрази неправдите и най-вече сипе клишета зад кадър. Това празно боботене би съсипало дори сносен филм. На пиянски маси обаче хората просто не се изслушват. Сцените се мажат една върху друга, опитвайки се да се надкрещят в брилянтността си. Музиката към филма също. Тя е почти толкова дразнеща и претенциозна, колкото басовия глас на Молеца.   Жените са очевидно гадни. Като богомолки. Чудесна фиксация за пиянска глава. Изплува, като по часовник на всеки четвърт час действие. Доста приятната секс сцена (мацката е наистина готина) е болезнено монтирана за филмче от Енимъл планет в което богомолки ядат мъжки глави. Алкохолът лесно превръща клишетата в бисери, а за да си сигурен че ще бъдеш чут на маса, трябва да ги повтаряш и провлачваш често. Тъжното е ако не всички са пияни, но тази хипотеза не е адресирана във филма.   Ролята на социалистическата реалност в целия филм е доста маркетингова. Един сносен режисьор поставя действието в исторически период или за да го проблематизира, или просто да го използва за фон. Тук има всеядни заявки и в двете посоки, разбира се безсилни, като самия филм. Но пък има гъдел. Колкото за трейлърче или плакатче. Логиката на пиянската маса работи и тук. Много от елементите й остават соц елементи, дори чисто генерационно.   Не искам да бъда разбиран погрешно. Всяка кинематография произвежда и такива филми. Винаги се намират режисьори, които са достатъчно уверени в способността да пакетират парадоксите разказвани на пиянски маси с голямото изкуство. Да ги стилизират като филм ноар, да сложат един разказвач от роман на Чандлър, да извадят гръбнака на някой наскоро нашумял филм, като "Огън в кръвта", наример и да нанижат перлите на разказа си на тази ракета носител. Нелоша рецепта за B movie.

Този подход можеше и да сработи и коментарите за автоиронията на филма от положителните критики да са заслужени. Можеха, ако през цялото време нямах лепкавото чувство, че филма ме кани да седна на неговата маса.

Ако този филм е маса, жалко за ресторанта
И ако за такива претенции дават награди, време ми е да стана претенциозен, и надут от собствената си некадърност.