От много време храня с постове от идиотски фото форуми една мечта - малък фотоапарат, който да прави хубави снимки. Идеята е толкова хубава, че напряга въображението на много любители фотографи, като мен и естествено, често и заедно изпадаме в трепет, когато от света на технологиите се чуе подобна новина. Започваме да я пълним с очаквания и фантазии за нисък хроматичен шум, висока динамика, светкавична скорост и т.н. до първите разрушителни рецензии на поредният неуспешен фотоапарат чудо, който след това в хор и без да сме виждали се състезаваме да сринем за отмъщение, че  е сринал нашите мечти за съвършенство с джобен размер.

- Рекламна пауза -
Все пак накрая се престраших и си поръчах през един забавен сайт japanka.com GRII на Ricoh, който теоретично поне би трябвало да е най-добрият фотоапарат с малка матрица ever. Първото нещо, което наистина ме изненада е че дойде, при това за по-малко от седмица. Като изключим стреса от това че всичко му беше на японски - от контактите до менютата - добра работа за сайт, специализиран в търговия с пеещи бидета. Цената също беше ок - като в Америка, само че в лева. 1 на 0 за japanka.com. 
 - Край на рекламната пауза -

Второто нещо, което човек открива е че матрицата му е наистина малка и глупава. Трудно може да бъде сравнен и с най-смотания огледално рефлексен апарат - много, ама много зъл шум, бели небета в следствие на смешна динамика, и т.н. добре документирани на други места разочарования.

Оставих го настрана за няколко седмици. После взех черното му красиво корпусче отново в ръце и получих рязко желание да се отнеса сериозно към него. Първо фиксирах настройките му на RAW, за да получа малко повече динамика. Това за съжаление струва пари - на 16 ГБ карта, така се събират едва около 1000 снимки. Разбира се картата трябва и да е бърза, защото иначе времето от снимка до снимка стига за изпущване на много кафета. След това разгледах чудния свят на интернет форумите за препоръки за подходящ конвертиращ софт. Препоръките бяха повече от екзотични, затова и се върнах към очевидния избор - тъй като машинката потдържа универсалния RAW формат на Adobe DNG, реших да инвестирам времето си в Photoshop Light Room. LR винаги ме е обърквал като интерфейс, най-малкото защото досега не съм чуствал сериозна нужда от RAW конвертиране и съм го гледал просто като технически изкушен, алчен за технологии потребител, отколкото като полезно средство за работа.
Свалих си видеокурс за LR на Lynda.com. Американските обучителни материали, били текстове, аудио или видео трейнинги, почти винаги се отличават с една смесица от граничеща с липса на вкус простота и полезност. Всъщност трудно мога да си представя по-подходящ подход към конкретната тема.

Загубих цяла събота в във взиране в екрана на компютъра. В неделя излезнах да пазарувам на кооперативния с апарат в джоба. Върнах се с желание да извадя от тях нещо. Пак разочарование. Щрак-щрак с бутоните - нищо съществено - тъпи сюжети, лошо качество. От скука пробвах нещата в чернобяло. По някаква причина почти всички галерии снимани с GRDII, които бях виждал из нета бяха чернобели. Очевидно за да скрият недостатъците му, си мислех. Играейки си с настройките на LR-а започнах да зацепвам, че всъщност тези снимки определено показват някой достойнства. Без да имам смелостта да заявя че шума, който апарата произвежда е "точно като от филм с високо ISO" спокойно мога да кажа че ми харесва. Мощта на LR за конверсия на чернобели снимки също е несравнима с всичко което някога съм ползвал като плъгини за Photoshop било на The Imaging Factory или от Nik Color Efex. Голяма радост.

Не че тези снимки са кой-знае какво. Това са първи снимки с апарат, който още не познавам пипани по начин, който ми е нов. Не знам и кога ще загубя интерес, но усещането да седиш на ръба на нова територия, винаги е приятно.